размер:
Европейското първенство през 1972 година е спечелено по най-категоричния начин в историята на турнира за сребърната амфора. След героичния триумф на СССР във Франция през 1960-а, домакинската титла на Испания от 1964-а и съчетаният с голяма доза късмет успех на „Скуадра адзура” от 1968-а година, през 1972-а година Западна Германия на Хелмут Шьон печели по възможно най-категоричен начин европейската титла. „Маншафта” фактически няма слаб пост, като европейската купа, извоювана в Белгия, е генерална репетиция за западногерманците преди домакинския Мондиал през 1974 година. Мнозина от специалистите определят този западногермански тим като най-силния в историята на футбола на тази страна. На вратата на Бундестима пази легендарният Сеп Майер, а пред него в отбрана Кайзер Бекенбауер вещо дирижира Брайтнер и Шварценбек. В средата на терена диригентската палка е поверена от Хелмут Шьон на русокосия магьосник Гюнтер Нетцер, който с изявите си на Евро`72 завинаги си спечелва почетно място във футболната история. Нападателната мощ на тима е представена от бомбардировача Герд Мюлер и ловкия Ули Хьонес.
 
 
Специално преди четвъртия еврошампионат се въвеждат изменения в правилата, като вече при равенство няма да се стига до жребий, а ще се изпълняват единайсетметрови наказателни удари. В квалификациите е интересно в група номер 4, където Испания не успява да се справи с коравия тим на СССР и не продължава за четвъртфиналите. Друг силен тим, вече набрал сериозна скорост - този на Холандия, също не преминава първата бариера за сметка на Югославия. Ключов момент за отпадането на „лалетата” е отказът на звездата Йохан Кройф да участва в двата мача с „плавите”, като Йохан Велики поставя началото на редицата скандали в холандския лагер, оказвали се фатални за футболистите от Ниската земя по време на доста от големите първенства.
 
 
На четвъртфиналите се откроява един грандиозен сблъсък и той е между Западна Германия и Англия. Двата отбора имат да разчистват стари сметки помежду си, след като през 1966-а година Англия побеждава след продължения тима на Хелмут Шьон на "Уембли" във финала за световната купа, а четири години по-късно на мексиканския Mондиал германците си връщат на островитяните, детронирайки ги от първенството. На 29 април 1972 година стадион "Уембли" вижда един от най-великите мачове в историята на футболната игра. Западногерманците не оставят никакви шансове на домакините и след 3:1 си спечелват овациите на футболния свят. Над всички в този легендарен мач е Гюнтер Нетцер, а след двубоя английската преса окачествява продукцията на Бундестима като „футболът на 2000-ата година”. След бледо нулево равенство в Западен Берлин, отборът на Хелмут Шьон печели място във финалната четворка.
 
 
В първия полуфинал, игран в Антверпен, западногерманците печелят без особени проблеми срещу домакините от Белгия. Въпреки че резултатът след края е 2:1 за Бундестима, това е най-малкото, с което се отървават белгийците. Двата гола за фаворитите бележи Герд Мюлер, като и двата пъти асистенциите са дело на вездесъщия Нетцер. Далеч по-драматичен е другият полуфинал, където СССР побеждава трудно Унгария с 1:0, като в герой за Сборная се превръща стражът Рудаков, спасил дузпа на „маджарите”. Присъствието на руския тим за четвърти пореден път на полуфиналите буди възхищение у специалистите.
 
 
СССР обаче няма как да надскочи себе си във финалния двубой още повече, че срещу тях се изправя безпогрешната немска машина. Западногерманците тотално разпиляват своите съперници по целия терен, като още в 27-ата минута Герд Мюлер дава аванс на Бундестима. В 51-ата минута Херберт Вимер удвоява преднината на тима на Шьон, а седем минути по-късно Дер Бомбер Мюлер слага точка на този финал. В заключителните минути на мача на стадион „Хейзел” хиляди почитатели на германския тим обграждат терена и чакат последния съдийски сигнал на австрийския рефер Фердинанд Маршал. Нещо немислимо от днешна гледна точка. Западна Германия триумфира за първи път като европейски шампион, а Герд Мюлер става голмайстор на Евро`72 с четири попадения. В дните след немския триумф италианският всекидневник „Кориере дела Сера” прави най-точната констатация с поглед към бъдещето: „Нямаше кой друг да спечели Евро`72, а с този си отбор западногерманците ще бъдат новите световни шампиони през 1974-а година”.
 
 
Евро`72 - Финална фазa
 
 
ПОЛУФИНАЛИ
 
 
СССР - Унгария 1:0 - 1:0 Конков (53)
 
 
Белгия - Западна Германия 1:2 - 0:1 Мюлер (24), 0:2 Мюлер (71), 1:2 Польонис (84)
 
 
МАЛЪК ФИНАЛ
 
 
Белгия - Унгария 2:1 - 1:0 Ламбер (23); 2:0 Ван Химст (28), 2:1 Кю (51-д)
 
 
ФИНАЛ - 18 юни 1972 г., Брюксел
 
ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ - СССР 3:0 - 1:0 Мюлер (27); 2:0 Вимер (51), 3:0 Мюлер (58)
 
 
Западна Германия: Майер, Хьотгес, Брайтнер, Шварценбек, Бекенбауер, Вимер, Хайнкес, Хьонес, Мюлер, Нетцер, Кремерс
 
 
СССР: Рудаков, Дзодзуашвили, Хурцилава, Каплични, Истомнин, Конков (Долматов), Трошкин, Колотов, Байдачни, Банишевски (Козинкевич), Онишченко
 
 
Съдия: Фердинанд МАршал (Австрия)
 
 
Стадион: „Хейзел”, 48 000 зрители

 

Голмайстор на финалите: Герхард Мюлер (Западна Германия) - 4 гола