размер:
Първият европейски шампионат се провежда през далечната 1960 година във Франция. Колкото и парадоксално да звучи, Старият континент сформира свое състезание на националните отбори едва след като вече такова имат Южна Америка, Азия и Африка. Просто многото различия, Първата и Втората световна война, и проточилото се във времето уговаряне, забавят организирането на европейски футболни финали.
 
 
Отново всичко тръгва от Франция, както в повечето случаи (идеите на барон Пиер дьо Кубертен за олимпизма, турнира за КЕШ, основаването на ФИФА в Париж, наградата за Златната топка и т.н.), като генералният секретар на Френската футболна федерация (ФФФ) Анри Делоне още през 1927 година предлага основаването на европейска футболна централа и организиране на континентален турнир в Европа. Чак на 15 юли 1954 година в Базел е създадена УЕФА, а новоизбранният изпълнителен комитет на централата възлага на Делоне и негови съмишленици да започнат подготовка по организацията на европейски шампионат. Именно Анри Делоне се смята за баща на Европейските финали, като и до днес купата, която се връчва на победителя, носи неговото име. Първото първенство логично ще се проведе във Франция, а годината на началото ще бъде 1960-та. По време на тегленето на жребия за квалификациите за първото европейско първенство през 1958 година президентът на ФФФ Пошоне подарява на УЕФА сребърно копие на няколко хилядолетна амфора с барелеф на играещ с топка човек. Така от този момент нататък европейските футболни тимове имат трофей, за който да се състезават.
 
 
На 28 септември 1958 година на претъпкания стадион „Ленин" в Москва е даден първият съдийски сигнал в историята на европейските първенства на квалификационния мач между СССР и Унгария (3:1). Футболистът на домакините Анатолий Илин става първият играч, автор на гол в историята на първенствата. До финалната четворка достигат все доказани отбори, които нямат проблеми на четвъртфиналите, където най-много шум се вдига около скандалния двубой между СССР и Испания. Според програмата отборите на Лев Яшин и Алфредо ди Стефано трябва да разсекат последния четвъртфинал и да определят четвъртия полуфиналист, който ще спори за трофея във Франция. Испанският генералисимус Франко обаче забранява на „фуриите" да играят със съветския отбор и УЕФА присъжда служебна победа на „Сборная". Светът дълго време не спира да обсъжда този прецедент, дело на Студената война.
 
 
Последните четири претендента, които трябват да решат спора за титлата на френска земя са все доказани за времето си състави - силният отбор на Югославия (бъдещият олимпийски шампион от Рим`60), воден от Драгослав Шекуларац и доказания голаджия Дражен Йеркович, набралият сила състав на Чехословакия, който само две години по-късно достига до финала на Световното първенство в Чили, наперените домакини и загадъчният тим на СССР, воден от своята легенда Лев Яшин.
 
 
В първия полуфинал, игран в Марсилия, „Сборная" не оставя никакви шансове на чехословашкия състав и след категорично 3:0 играчите на специалиста Гаврил Качалин печелят право да играят в мача за купата. Другият полуфинал предлага уникален трилър, украсен с 9 гола. Въпреки че Франция играе без своите звезди Жуст Фонтен, Раймон Копа и Роже Пиантони, блеснали две години по-рано на Мондиала в Швеция, това съвсем не прави френския тим отслабен и амбициите на домакините са да станат първия европейски шампион по футбол. При резултат 4:2 в 74-та минута всички почитатели на „петлите" предвкусват класирането за финалния мач. Но само за 3 минути - в 75-ата, 77-ата и 78-ата, югославяните попарват домакинските надежди и хвърлят цяла футболна Франция в отчаяние. Обратът, довел до 5:4 в полза на „плавите", бележи един от най-великите мачове в историята на европейските първенства.
 
 
10 юли 1960-та година, Париж - това е Големият ден, в който за първи път трябва да бъде решена съдбата на сребърната амфора. „Сборная" или Югославия ще запише името си със златни букви в историята на европейския футбол. Разочарованите домакини все още не са изтрезнели от болката от загубения полуфинал, в резултат на което едва 18 хиляди зрители присъстват на „Парк де Пренс" за финалната среща. В рамките на 90-те минути Югославия е по-активният отбор на терена, но Лев Яшин доказва за кой ли път своята уникалност. Все пак в 45-ата минута острието Милан Галич успява да прониже великия руски вратар и да открие резултата. Малко след почивката Метревели изравнява и праща мача в продължения. По тогавашния регламент, ако до 120-ата минута двата състава не успеят да се победят, двубоят се преиграва 3 дни по-късно. Седем минути преди края на мача Михаил Месхи завършва един свой пробив от ляво с центриране и нападателят Виктор Понеделник с глава препарира стража на „плавите" Видинич. Това е краят на надеждите на Югославия и златният миг за състава на Качалин. Футболистите на „Сборная" са посрещнати като истински национални герои и над 100 000 зрители приветстват завръщането на първите шампиони на Стария контитент в Москва.
 
 
Въпреки че на първото европейско първенство не участват доказани футболни сили като Германия, Италия и Швеция, Евро`60 предлага на зрителите приятни футболни спектакли, а авторитетното френско издание „Пари Жур" определя финалния двубой между СССР и Югославия като „мач, който се вижда веднъж на 20 години". Следващата битка за европейската купа е четири години по-късно в Испания.
 
 
ЕВРО 1960 - Финална фаза
 
Полуфинали
 
 
ФРАНЦИЯ - ЮГОСЛАВИЯ 4:5 - 0:1 Галич (11); 1:1 Венсан (12); 2:1 Ет (43); 3:1 Висниески (52); 3:2 Жанетич (55); 4:2 Ет (62); 4:3 Кнез (75); 4:4 Йеркович (77); 4:5 Йеркович (78)
СССР - ЧЕХОСЛОВАКИЯ 3:0 - 1:0 Иванов (35); 2:0 Иванов (58); 3:0 Понеделник (64)
 
 
МАЛЪК ФИНАЛ
 
ФРАНЦИЯ-ЧЕХОСЛОВАКИЯ 0:2 - 0:1 Бубник (58); 0:2 Павлович (88)

 
ФИНАЛ - 10 юли 1960 година

 
СССР-ЮГОСЛАВИЯ 2:1 (след прод.) - 0:1 Галич (41); 1:1 Метревели (49); 2:1 Понеделник (113)
 
 
СССР: Яшин, Чохели, Масльонкин, Крутиков, Войнов, Нето, Метревели, Иванов, Понеделник, Бубукин, Месхи;
 
 
Югославия: Видинич, Дуркович, Юсуфи, Жанетич, Миладинович, Перушич, Шекуларац, Йеркович, Галич, Матуш, Костич.
 
 
Съдия: Артър Елис (Англия)

 

Стадион: „Парк де Пренс", 18 000

 

Голмайстори на финалите: Иванов и Понеделник (СССР), Галич и Йеркович (Югославия), Ет (Франция) - 2 гола.